На 2 август Европейският съюз започна да прилага частта от своя Закон за изкуствения интелект (AI Act), която за първи път засяга обикновените интернет потребители. Чатботовете и другите системи, които общуват с хора, вече трябва ясно да посочват, че са машини, а не хора. Генерираните от AI изображения, видео и аудио трябва да бъдат маркирани, а синтетичното съдържание трябва да съдържа скрити, машинно четими знаци, за да може софтуерът да го открива.
Правилата са заложени в Член 50 от Регламент (ЕС) 2024/1689 — раздела за прозрачност на закона. От тази дата новият Офис за AI (AI Office) към Комисията и националните регулатори в 27-те държави членки могат да ги прилагат. Компаниите, които нарушават правилата, са застрашени от глоби до 15 милиона евро или 3% от глобалния си годишен оборот, в зависимост от това кое е по-високо.
Задължението за разкриване е широкообхватно. То покрива текстови чатботове, гласови асистенти, AI компаньони и системи с AI агенти (agentic systems) [ЗА ПРЕГЛЕД], които започват разговори самостоятелно, без човек да ги подканя. Потребителите трябва да бъдат уведомени още при първото си взаимодействие, а съобщението трябва да бъде лесно забележимо. Текст, закопан в общите условия или скрит в менюта, не се признава. Единственото изключение е, когато употребата на AI е напълно очевидна.
Задължението не спира до границите на ЕС. Всяка компания, независимо къде е базирана, подлежи на правилата, ако нейната система се предлага на пазара в ЕС или резултатите от нея се използват в съюза. Поради това чатбот от САЩ или Обединеното кралство, който обслужва европейски клиенти, също попада под действието им.
За да помогне на компаниите да спазят изискванията, Комисията публикува насоки и създаде доброволен Кодекс за добра практика за маркиране на AI съдържание, подписан от над 180 организации. Доставчиците на генеративни инструменти, които вече са на пазара преди 2 август, разполагат със срок до 2 декември, за да добавят необходимите маркировки.
Pieter Arntz, изследовател на зловреден софтуер в компанията за сигурност Malwarebytes, определя промяната по-скоро като защита на потребителите срещу заблуда, отколкото като забрана на AI: правилата лишават системите с AI от възможността да се представят за хора.
Правилата за маркиране обаче са слабото място. Технологията за водни знаци върху AI съдържание може да бъде премахната чрез екранна снимка или повторно качване. Самият закон изисква маркиране само „доколкото това е технически възможно“. Техническите стандарти, които ще определят какво означава съответствие, все още се разработват. Освен това прилагането е разпределено между 27 национални органа, така че един и същ чатбот може да бъде оценяван различно в отделните страни.
Дали тези правила ще ограничат манипулациите, към които е насочен законът, ще зависи от това колко стриктно регулаторите налагат изискванията за маркиране и дали инструментите за откриване ще ги догонят. За обикновените потребители видимата промяна е проста: чатботове, които обявяват, че не са хора, и етикети върху генерираните от AI изображения, видеа и аудио. По-широката тенденция е това, което трябва да следим: Европа създава правила, които компаниите по света спазват, за да запазят достъпа си до нейната пазарна зона. Останалата част от Закона за AI ще влиза в сила постепенно през 2027 г. и 2028 г.
